Здравейте,
от доста време разказвам за един куфар, които направих още в далечната 2002 година. Куфара беше за Държавен изпит в техникума и предполагам не е трудно да се досетите, че минах с отличен :). С две думи, завършила съм моделиране и конструиране на кожна галантерия (някога Техникум по обувна, шевна и кожено-галантерийна промишленост, сега вече е професионална гимназия), та в час по моделиране изработвахме макети на чанти, портмонета и какво ли още не, но от хартия! Идеята е да се направи макет, по който след това се правят шаблоните за истинските изделия. Разказвам всичко това за да знаете, че всъщност куфара е макет, а не действителния продукт, макар че може да се използва. Времето вече си е оказало отражение и има доста нацепени места, но аз все още си го обичам и се чудя на себе си как съм го направила :) Използвала съм мукава за основа, PVC фолио имитиращо кожа (все пак беше макет нали. И от тук дойдоха и проблемите след това. Фолиото се нацепи), дунапрен, стари панти от един мамин куфар, плат, който ми даде една приятелка останал й от един панталон.
от доста време разказвам за един куфар, които направих още в далечната 2002 година. Куфара беше за Държавен изпит в техникума и предполагам не е трудно да се досетите, че минах с отличен :). С две думи, завършила съм моделиране и конструиране на кожна галантерия (някога Техникум по обувна, шевна и кожено-галантерийна промишленост, сега вече е професионална гимназия), та в час по моделиране изработвахме макети на чанти, портмонета и какво ли още не, но от хартия! Идеята е да се направи макет, по който след това се правят шаблоните за истинските изделия. Разказвам всичко това за да знаете, че всъщност куфара е макет, а не действителния продукт, макар че може да се използва. Времето вече си е оказало отражение и има доста нацепени места, но аз все още си го обичам и се чудя на себе си как съм го направила :) Използвала съм мукава за основа, PVC фолио имитиращо кожа (все пак беше макет нали. И от тук дойдоха и проблемите след това. Фолиото се нацепи), дунапрен, стари панти от един мамин куфар, плат, който ми даде една приятелка останал й от един панталон.
Под ушката (малко професионален език, да не си помислите, че не съм внимавала в часовете) има магнит, който държи кутията да не се разтваря.
това са пантичките от маминия куфар...
Има си 3 чекмаджета и естествено място за пръстенчета. Огледалото също е от куфара на мама.
Забелязва се разкъсването на фолиото, но за съжаление и по нашите лица вече има следи от бръчки :(
Дори съм си сложила логото :)
Забавното, когато го представих в училище беше, че целия клас свалихме златото от себе си и напълнихме куфара. Когато учителката влезе онемя от изненада :)
По онова време имах доста добри неща, правени за часовете по моделиране, но за жалост не съм се сещала да ги снимам. Имам някъде 3-4 снимки и ако ги намеря обещавам да споделя.
Сега съм с амбиция да направя куфара отново, този път обаче няма да е макет, а намерението ми е да изглежда максимално професионално. Стискайте палци, после ще показвам
До скоро и много усмивки.
Браво Зара,
ОтговорИзтриванеПрекрасен е куфара и ти остава чудесен спомен от младежките години.Не се съмнявам,че следващия ще е още по- добър!
Заре, ти си истинско ходещо вдъхновение. :) Всеки път, когато посещавам блога ти затаявам дъх пред поредната красота.
ОтговорИзтриванеУсмивки от мен. :)
Адмирации...и съм в очакване :)!!!!!
ОтговорИзтриване