18.04.2013 г.

Пролет


Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
въздухът се разтворява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло слънце ясно –
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

Пролет мила, животворна, 
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна, 
пълна с дражест, с красоти.



/Васил Попович /